Blog

Психопат, социопат или антисоциална личност?

 

Психопатията е първата черта, за която мислят хората, когато стане дума за тирани и диктатори

Психологическите черти, които обикновено се приписват на тирани като Йозеф Сталин, Адолф Хитлер и Саддам Хюсеин, често включват тези, които са включени под термина „ тъмната триада “ (Dark Triad).Тази съвкупност от черти включва и елементи на нарцисизъм, макиавелизъм и психопатия.  Психопатията е първата, за която хората си помислят, когато се опитват да разберат действията и възгледите на тираните и страданието причинено от тях.

Според последното издание на диагностичния и статистически наръчник за психични разстройства на DSM – 5 на Американската психиатрична асоциация психопатията е другия термин за антисоциално личностно разстройство. Степента на разпространение на това разстройство (което авторите на DSM-5 считат за еквивалент на социопатията) е между 0,2% и 3,3%.

Един добър показател за това колко много още трябва да учим за естеството на психопатията е объркването, което заобикаля термините, които различните хора използват към това разстройство. Експерт по психопатия Робърт Хеър, доктор на науките, твърди, че повечето хора с антисоциално личностно разстройство не са психопати. Психопатичните индивиди, според Хеър и други академични изследователи, имат характеристики, които не се включват в настоящите диагностични критерии за антисоциално личностно разстройство, включително липсата на съпричастност (емпатия) . Степента на разпространение на психопатията се счита, че е около 1%.

В началото на 20-ти век думата „психопат“ описва не само индивиди, които нямат съвест и не изпитват чувство на вина, но включват и други, които имат допълнителни психични или личностни разстройства, като бърза смяна на настроенията и депресия . Днес термина е много по-презицен.

„Психопатията е нарушение в развитието, което се характеризира с емоционални дефицити и повишен риск от антисоциално поведение”, обяснява доктор Р. Джеймс Р. Блеър в статията си „Психопатия: когнитивна и неврална дисфункция” в книгата Диалози в клиничната невронаука. „Това не е равносилно на диагнозата Антисоциално личностно разстройство, което се концентрира само върху повишения риск за антисоциално поведение, а върху конкретна причина – т.е. намаленото ниво на емпатия и липса на чувсто за вина, които образуват емоционалния дефицит.“

Някои изследователи използват думата социопатия, когато се позовават на антисоциалното личностно разстройство. Други използват „социопатията“, за да опишат състояние, което е различно от психопатията. Има няколко причини, поради които термина „социопат“ придобива достатъчно стабилна позиция и създава объркване в психиатрията и съдебната психология, които все още се опитват да съгласуват дефинициите. Едно от възможните обяснения е, че термина „социопат“ се задържа заедно с „психопат“ е, че Американската психиатрична асоциация използва диагнозата „нарушение на социопатичната личност“ от 1952 до 1968 година.

Терминът „социопат“ става популярен в началото на 1930 година, защото създава впечатлението, че антисоциалните симптоми могат да бъдат проследени като резултат от социални влияние, отколкото от биологични причини.

(В миналото социалните влияния в престъпното поведение бяха считани за по-важни от биологичните влияния. Днес най-популярното обяснение е, че и двете влияния могат да допринесат за престъпно поведение и много вероятно и двете да определят развитието на психопатично поведение).

Устойчивостта на термините „социопат“ и „психопат“ отразяват необходимостта от по-добро разбиране на подтиповете на психопатичните личности. Някои хора мислят за „социопатите“ като за „псевдопсихопати“ или за подтип на психопатията, но с не толкова тежки психопатични черти, каквито се срещат при истинските психопати.

Употребата на думата „социопат“ би бил един от начините да се избегне объркването между психиатричните (което е присъщо за лудите) и психопатичните (това са нормални хора) черти. За съжаление няма единодушие, че този термин отразява тези различия. Академичните изследователи, за разлика от клиничните лекари, предпочитат да използват предимно термина „психопатия“.

В книгата „Изповедта на социопата“, авторът М.Е. Томас избира да се опише като социопат. Томас няма много търпение с психолозите, които разсъждават върху „психологическата класификация на социопатията“. Д-р Дженифър Ским в своята статия „5 мита развенчани мита за социопатията“ пише : „…“… самото определение на психопатията – какво е и какво не е – е един от най-фундаменталните въпроси за психологическата наука. “

В HR Analytics сме разработили тест, който измерва „тъмната триада“ (Dark Triad) – нарцисизъм, макиавелизъм и психопатия – на индивида. В допълнение всеки попълнил теста за Тъмната страна на личността ще получи информация за още девет скали специфични черти – арогантност, враждебност, манипулация и т.н. Никой не иска диктатори и тарани около себе си и теста за Тъмната страна на личността лесно може да идентифицира индивидите, които притежават психопатични черти над нормата за популацията. Можете да го попълните оттук

https://personalitymeasurement.com/test-dark-side-personality/ или да го препоръчате на вашата компания, за да направи обективна оценка за потенциална на служителите.

 

Препратки

American Psychiatric Association. (2013). Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders, DSM–5. Washington, DC: American Psychiatric Publishing.

Blair, J. R. (2013). Psychopathy: cognitive and neural dysfunction. Dialogues in Clinical Neuroscience.  Jun; 15(2): 181–190.

Haycock, D. A. (2014). Murderous Minds: Exploring the Criminal Psychopathic Brain: Neurological Imaging and the Manifestation of Evil. New York: Pegasus Books.