Blog

Personality Measurement / Dark Side  / Нарцистичните изпълнителни директори могат да създадат скъпи правни дела в компанията

Нарцистичните изпълнителни директори могат да създадат скъпи правни дела в компанията

Компаниите, оглавявани от прекалено самоуверени, егоцентрични, поемащи големи рискове изпълнителни директори , имат по-големи шансове да се окажат в съда.

Чарлз А. О’Райли си спомня, когато съпругата му се натъкнала на съоснователя на Apple Стив Джобс на паркинга на Whole Foods в Пало Алто. „Тя излизаше навън, той също излизаше навън, и когато се качил в колата тя видяла, че той бе паркирал на място за хора с увреждания“, разказва О’Райли, професорът по мениджмънт от Stanford Graduate School of Business и експерт по организационно поведение.

Точно тази арогантна самоувереност и никакво угризение при нарушаване на правилата – подробно и детайлно описани от биографа на Стив Джобс, Уолтър Исаксън – са част от личностните черти, които позволиха на Джобс да разруши много индустрии и да превърне това, което харесва в иновация, наречена  iPhone. Точно тези черти, които възхваляваме и харесваме у изпълнителните директори в компаниите, обяснява О’Райли са същите, които са характерни за нарцисистите. В това личностно разстройство усещането за превъзходство и прекалена самоувереност се съпътстват от ниско ниво на емпатия и тенденция да се възползваме от другите. 

„Нарцистите обичат и търсят възхищението“, обяснява О’Райли. „Има доказателства, че те търсят позиции, където могат да демонстрират на другите колко велики са.“

На пръв поглед изглежда, че си струва акционерите на компанията да толерират злонамерената, нарцистична личност на главния изпълнителен директор, като се има предвид преувеличения успех, постигнат от Джобс и други като него. Но необузданите, нарцистичните изпълнителни директори  имат сериозен недостатък, отбелязва O’Reilly. Проучванията показват, че има по-голяма вероятност да се ангажират със съмнителни схеми за избягване на данъчно облагане, да манипулират счетоводни данни, да плащат по-често за корпоративни придобивания и да търсят прекомерно обезщетение.

В статия, публикувана в Leadership Quarterly, O’Райли и колегите му Bernadette Doerr и Jennifer A. Chatman от Университета в Калифорния, Бъркли, показват, че нарцистичните изпълнителни директори подлагат своите организации на потенциално разрушителни правни рискове. Не само, че са по-склонни да се впишат в продължителни съдебни спорове, но техните личностни черти ги правят по-малко чувствителни към обективни оценки на риска. Нарцисистите са по-малко склонни да се вслушат в съвети от експерти и предпочитат съдебни дела – дори когато е вероятно компанията да загуби.

Нарцисизъм и съдебни дела

В една част от изследванията си O’Райли и колегите му използваха конфиденциално проучване на служители на 32 големи технологични компании, в които респондентите отговориха на въпроси за личностите на техните главни изпълнителни директори, но само след като разбраха, че нито те самите, нито фирмите в които работят ще бъдат идентифицирани. В допълнение към анализа на тези данни, изследователите са събрали информация за големите съдебни дела – т.е. тези, при които щетите надвишават 10% от корпоративните активи – от годишните отчети на компаниите. Резултатът показал значителна корелация между нивото на нарцисизма на главния изпълнителен директор и продължителността на съдебните дела.

О’Райли и колегите му проведоха редица експерименти. Те наели актьори, които да направят личностни оценки ги карали да се представят като главни изпълнителни директори на големи компании по време на ролеви игри. Задачата е била да се вземе решение дали да продължат с лансирането на нов продукт, като е имало  20% или 80% шанс в резултат на това да се заведе дело. Други трябваше да изберат дали да търсят споразумение за дело, при 20%, или  80% шанс да се загуби делото.

Резултатите бяха удивителни. Когато вероятностите за загуба бяха ниски, нарцисистите и ненарцистите решиха да продължат, казва О’Райли. В случаите, когато вероятността да загубят е по-голяма, когато повечето хора отказват да продължат,но нарцисистите са склонни да поемат риска.

„Нарцисистите са по-малко чувствителни към избягване на наказанието и по-чувствителни към възможността да спечелят повече“, казва той. „Когато риска се увеличава, това, което те виждат, е, че ако спечелят, те ще бъдат герои. Повечето хора в тази ситуация, обаче си казват: „О не, вероятността да загубиш е висока, така че няма да го направя.“ За сметка на това нарцисиста казва: „Да, вероятността да загубите е висока, но погледнете какво ще стане, ако спечеля!“

Точно тази прекалена самоувереност е това, което помага на нарцисистите да се издигнат на върха. „Рисковите капиталисти като нарцисти“, обяснява О’Райли.

„Представете си, че сте рисков капиталист и трябва да решите коя от две компании да финансирате. Да приемем, с аргумента, че и двете имат една и съща технология и един и същ пазарен риск. Но едната се оглавява от някой, който е уверен, че ще промени света, който мисли, че хората, които не са съгласни с него, не знаят за какво по дяволите говорят. Другата  е ръководена от някакъв интровертен инженер. Коя ще изберете?

Нарцисистите са трудни за оборване, защото често те са изкусни манипулатори и умело извъртат нещата. „Те са много добри в разбирането на други хора“, казва О’Райли. „И нямат проблем да правят обещания, които не могат да спазят. Ако аз трябва да излъжа и знам,че ти ще разбереш, ще се почувствам ужасно. Нарцисистът не се чувства ужасно.

Самонадеяните, нарцистични изпълнителни директори могат да направят пробив в бизнеса, но те имат склонността да контролират всичко и това може да направи живота на техните подчинени истински ад. „Те държат изключително много на контрола и затова създават корпоративна среда в която служителите работят със страх и изпитват притеснения от това, което шефа ще каже“, казва О’Райли. „В такива организации сътрудничеството отсъства.“ И тъй като нарцисистите са нарушители на правилата, това понижава степента на почтеност в самата организация.

За съжаление, когато нарцистичните изпълнителни директори поставят компаниите си в лоша ситуация, те самите успяват да избегнат последиците. „Ако не успеят,получават златен парашут“, отбелязва О’Райли. „Другите плащат цената.“

О’Райли настоява корпоративните бордове да се вгледат по-внимателно в личностните черти на кандидатите за главен изпълнителен директор, преди да ги назначат. „Това е проблем на управлението“, казва той. В допълнение към психологическият тест на който трябва да се подложи кандидата е добре да се добавят и интервюта с хора, които са работили за този кандидат в предишни компании.

В крайна сметка обаче компаниите трябва сама да реши колко нарцисизъм е готова да понасе в лицето на своя лидер. „Нарцисизмът е спектър“, казва О’Райли. „Всички ние го притежаваме в различна степен. На прилично ниво е ОК, защото ако нивото на нарцисизъм е ниско, тогава имаме хора без самочувствие, а те не обичат да поемат рискове и едва ли ще се представят добре. Когато нивото е много високо, това е нарцисист, която може да донесе много вреди на организацията и затова е добре да не се наемат хора с високи нива на нарцисизъм.“

Тестът за тъмната страна на личността“ дава много добра представа за степента в която лицето притежава нарцисизъм и в допълнение към него ни дава представа и за нивото на неговите: егоизъм, арогантност и враждебност. Тестът може да се ползва и от всеки, който иска да оцени обективно своята личност и да разкрие чертите, които често пречат за успеха в професионалния и личния живот.

No Comments

Post a Comment

18 − 15 =

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.