Blog

Personality Measurement / Uncategorized @bg  / Защо отношението е по-важно от IQ

Защо отношението е по-важно от IQ

 

Емоционална интелигентност и лидерски постижения

Когато говорим за успех – било то в бизнеса или в политиката е изкушаващо да се мисли, че хората, които са благословени с високо IQ ще оставят останалите да им дишат праха. Едно скорошно изследване на учените от Станфордския университет ще ви накара да промените мнението си (а може би и отношението си) по този въпрос.

Психологът Карол Двек (Carol Dweck) е посветил кариерата си в изследване на ролята на отношението и как това влияе на постиженията и неговото последно проучване демонстрира, че отношението е може да предскаже много по-добре вашия успех, отколкото вашето IQ.

Двек установява, че основните нагласи на хората попадат в една от двете категории: фиксирано мислене или мислене за израстване.

Фиксираното мислене е свързано с представата, че вие сте това, което сте и не можете да се промените. Това създава проблеми, когато се изправите пред нов вид предизвикателство, защото всичко,  което изглежда повече от колкото можете да се справите ви кара да се чувствате претоварени и ви създава чувство на безнадеждност.

Хората с нагласа за израстване вярват, че могат да се подобрят, ако положат усилие. Те превъзхождат тези, които имат по-нисък коефициент на интелигентност, защото приемат предизвикателствата, третирайки ги като възможност да научат нещо ново.

Здравият разум предполага, че ако притежавате находчивост, това ще вдъхне повече доверие у околните. Решаващият фактор в живота се оказва начина по който се справяте с неуспехите и предизвикателствата. Хората с нагласа за израстване приветстват неуспехите и ги приемат радушно.

Според Двек успехът в живота е начина по който се справяте с провалите. Тя описва подхода към неуспеха на хората с нагласа за израстване по този начин:“ Неуспехът е информация – ние я обозначаваме като такава, но той всъщност е много повече. Той е нещо като „ Добре, разбирам, че това не работи, но понеже аз съм човек, който умее да решава проблеми, нека опитам нещо различно.“

Без значение от коя страна графиката се идентифицирате в момента, можете да се промените и да развиете у себе си нагласа за израстване. Ето някои стратегии, които ще ви помогнат да се ориентирате към този начин на мислене по-лесно.

Не стойте безпомощно. Всеки от нас има моменти в които се чувства безпомощен. Животът ни подлага на тест, как ще реагираме на това чувство. Можем да се поучим и да продължим напред или пък да го оставим да ни влече към дъното. Съществуват безброй хора, които никога не биха постигнали успех, ако се бяха поддали на чувството за безпомощност. Уолт Дисни е бил уволнен, защото „нямал въображение и нямал добри идеи“, Опра Уинфри била уволнена, защото „инвестирала прекалено много емоции в нейните истории“, Хенри Форд е имал две фалирали автомобилни компании преди да постигне успех, а Стивън Спилбърг е бил отхвърлян няколко пъти от училището по изкуства в което кандидатства. Хората с мислене за израстване не се чувстват безпомощни, защото са наясно, че за да постигнат успех, трябва да се провалят сериозно и след това отново да продължат.

Влагайте страст. Хората, които имат цел, работят с желание и страст. Винаги ще има някой, който природата е надарила с повече талант от вас, но липсата на талант може да бъде компенсирана единствено със страст. Страстта е тази, която движи хората към успеха и ги кара да се стремят към съвършенство. Уорън Бъфет препоръчва да откриете истинската си страст и препоръчва да използвате следната техника: 5/25 – напишете 25 неща за които ви пука и се интересувате истински. След това махнете долните 20 и тези 5, които останат в началото са вашата страст. Всичко останало просто ви разсейва.

Поемете инициативата. Хората с мислене към израстване не са по-безстрашни от нас или пък имат повече кураж. Те просто са наясно, че страха и безпокойството са парализиращи емоции и най-добрия начин да се преодолее тази парализа е като се предприемат действия. Хората с мислене към израстване са наясно, че няма такова нещо като „перфектния момент“ за действие. Така, че защо да чакаме той да се появи? Предприемането на действия ще превърне вашите безпокойства за провал в положителна и добре фокусирана енергия.

След това направете още нещо или две дори. Хората с желание за израстване дават всичко от себе си, дори в дните на неуспех. Те винаги се стремят да дадат максимално всичко от себе си и да вървят напред. Един от учениците на Брус Лий бягал 3 мили всеки ден с него. Един ден Брус Лий му казал: „Да направим още две.“. Ученикът бил уморен и отвърнал: „Ще умра, ако се опитам да бягам още две.“ Отговорът на Брус Лий бил: „Тогава го направи.“ Ученикът се ядосал и продължил още две мили. След като го направил помолил Брус Лий да му обясни отговора си. „Да спреш, защото мислиш, че ще си мъртъв е мислене, което те ограничава. Това мислене може да се разпростре върху целия ти живот – в работата, в морала, в цялото ти същество. Не си поставяй ограничения. Има върхове, които трябва да бъдат преодолени, но дори на тях не трябва да се остава дълго. Трябва да се отиде отвъд тях. Ако това трябва да те убие, значи ще те убие. Човек трябва постоянно да се опитва да надхвърли собственото си ниво.“

Ако всеки ден не ставате по-добри, тогава по-вероятно е да ставате по-зле и в крайна сметка в какво ще се превърне живота, който живеете?

Очаквайте резултати. Хората с нагласа за растеж знаят, че от време на време ще се провалят, но никога не позволяват това да ги спре от достигане на очакваните резултати. Очакваните резултати ви държат мотивирани и подхранват цикъла на израстване. В крайна сметка, ако не мислите, че ще успеете, тогава защо ви е въобще да опитвате?

Бъдете гъвкави. Всеки среща неочаквани трудности и препятствия. Хората с мислене, ориентирано към израстването възприемат трудностите като средство за да станат по-добре, за разлика от това, което ги възпрепятства. Когато една неочаквана ситуация предостави нови предизвикателства пред хората с мислене за израстване, те променят стратегията си и така стигат до желаните резултати.

Не се оплаквайте, когато нещата не вървят според вашия план. Оплакването е знак за фиксирано мислене. Нагласата за израстване търси възможност във всичко, така че няма място и време за оплаквания.

Съберете всичко това накуп

Започнете да следите как преодолявате дребните трудности всеки ден и си записвайте реакциите си. Така ще разберете дали имате мислене за израстване. Можете да попълните теста за оценка на силните страни в работа

https://personalitymeasurement.com/test-for-strengths-in-work/ защото той ще ви даде представа за вашата собствена самооценка по отношение на уменията си и чувството за контрол над живота и работата.

 

 

No Comments

Post a Comment

5 × three =

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.